ЗА ЛЕВСКИ
Ботев възпя го с огнени думи,
с болка, с мъка и страст,
как на въжето увисна,
но пред робията, смъртта поиска
и пример даде на нас.
Други Левски на портрет го окачват,
чинно зад някое бюро си стои,
тъжно ни гледа, навярно си мисли,
-Аз животът си дадох, а вие за моя сметка
кариера градите, народна пара трошите
плюскате и трупате на корема мас.
Ех, Левски, Левски, на въжето увисна,
за да те помним, да знаем,
че България ражда свестни чада
и за да може дядо Вазов,
след време да каже,
-Добре, че свобода не дочака
и през турско умря.
Гроб дори си нямаш,
витаеш във въздуха, нейде сред нас,
а за светия не ставаш, човек си убил в тъмен час,
но добре, че с Ботев Ви има, че сега в тая помия,
с гордост да мога да кажа,
българче съм и аз.
Ицко
