Когато си отиваш,
 вратата плътно затвори,
 там където ще идеш,
 щастието намери,
 а моя образ,
 в сърцето запази.

Но някой път,
в ясна нощ,
главата нагоре си вдигни,
звездите погледни,
минали дни си припомни,
ако заслужавам, за мене си спомни.

Навярно тъга, ще те обхване,
гърдите малко ще те заболият,
но моля те, твоята усмивка,
по звездите ми прати,
тя ще ме стопля,
в студените, зимни дни.

Живота шарен е,
какво ли ще ни поднесе...
бъдещето ще покаже...
а младостта не се повтаря,
тя се просто изживява,
и красивия момент остава.

Ако в труден час,
от мене нужда имаш ти,
и съм още на грешната земя,
макар и остарял,
макар и побелял,
с червени рози ще те чакат тук.

Ицко

v

На всички които са емигрирали от България или мислят да напуснат нашата красива страна.

Ицко

Прекрасно се е получило,точно като своята вдъхновителка!

Благодаря ти hloris, наистина провокацията бе от страна на makont с едно нейно хубаво стихотворение " Остани, сега е нашето време...", а и съм разбрал,че за любов сърцето винаги трепне, но живота е шарен и никой не трябва да обвинява друг защо е постъпил по определен начин, а и нали се очаква нова емигрантска вълна... дано да няма, но просто такъв е живота...
Ицко

тогава моят любим го взеха войник, аз бях млада и незряла, в ужасените ми очи остана онзи влак, който го отне от мен. Това стихотворение бе написано в миг на пълно отчаяние, вик, за моята безпомощност. Да емигрираш в чужбина е избор и винаги имаш шанс да се върнеш, но да те вземат в казармата, не беше въпрос на избор. Колко момчета изгоряха, останаха без любимите си и дълго време пазеха в себе си тази рана. Аз дочаках, но аз си знам колко ми е струвало. За всичко трябва воля и много любов. Ама много любов! Поздрави, ти си разширил моята тема и се е получило прекрасно. Дано ни чуят, че всяка обич някъде чака и очакването изисква дочакване. Усмивки от мен!

makont - благодаря ти за провокацията. Аз така чат-пат пиша. Нямам се нито за писател, нито за поет. От време на време като ме провокира нещо и се пробвам. Незнам колко се получава, но си пиша :))). А нещо весело. И моето момиче на времето ме изпрати да служа на Народната Република. И знаеш ли продължението. Еми на... вече забравих преди колко години бе, тридесет ли, петдесет ли, сто ли..., ама още сме заедно :))). Е имам си и награда. Едно малко невероятно готино момченце на 33 години :))), което като ме ядоса му викам - "ей дърто магаре, кога ще ме направиш дядо" :))). Любовта просто е вечна, няма значение дали е към мъж, жена, дете или Родина. Без любов не може. Честита нова 2014 г. и дано има по-малко емигранти и повече деца да се раждат.
Ицко

Чудесно се е получило между двaта стиха. И за мен е като продължение на стиха на Мая. Независимо от причината за раздялата,винаги има болка, много болка. Остава надеждата и вярата, че щом обичта е истинска, някой ден ще бъдем заедно, макар и побелели. А до тогава сме заедно в мислите си. Носим на специално място в сърцето си другия. Аз също често изпращам усмивки по звездите на съпруга си . Много ме развълнува стихът ти.
P.S. Една емигрантка.

paciencia - радвам се, че ти е харесало стихото. Вече всички имаме роднини, приятели, познати емигранти. Но това не означава, че не ги обичаме, че не вярваме в тях. Това е просто техен избор, на който те имат исконно човешко право. Поздрави и от мен по звездите и по новия начин "интернет" :)))
Ицко